Една дама трябва да умее да си вдига ципа на гърба на роклята в сутрините на бягство от реалността и всички Ани Каренини в душата й Сама да си закопчава огърлиците но и да ги скъса драматично и по перлите на разпиляно влюбване да мине с токчета и гордо вдигната глава да ги зареже на пода за почивстване чрез лазене на колене и наведена глава в смирение да се отдава чест пред океаните, целували деколтето й Да е у дома си сред звезди на Мишлен Да разпознава Боргунди /само по формата на бутилката/ и Поно Ноар само по аромата /любимите й плодове, трюфел и есенна гора/ Да изправи гръб когато й придържат стола да седне или да стигне бесилото на моралността по Ницше добродетелността по Шопенхауер и обичта на Идиот по Достоевски! Една дама трябва да умее Да преживее съветите на мама