Зеленото никне в очи
Разказвам приказка На неродените си правнуци Тях обичам най-много Момичета са Имат моите коси Очите на прадядо си Разказвам им за нас Осъмнали на двата бряга на една река Ръка за ръка Колко лесен беше света Две зелени очи брояха небето Моите вперени в тях Обезсмисляхме бъдеще и минало Само очи И сега…когато съм на сто двайсет и две Разказвам на моите правнучки за смисъла За надбягването с живота И как уж всичко винаги има end Не винаги happy Но в моята приказка има само начало Посято в тези невръстни очи Осем зелени очи А някога преди стотина години На двата бряга на Янтра бяха само две само две