Wine Vortex

 Една дама трябва да умее да си вдига ципа на гърба на роклята в сутрините на бягство от реалността и всички Ани Каренини в душата й Сама да си закопчава огърлиците но и да ги скъса драматично и по перлите на разпиляно влюбване да мине с токчета и гордо вдигната глава да ги зареже на пода за почивстване чрез лазене на колене и наведена глава в смирение да се отдава чест пред океаните, целували деколтето й Да е у дома си сред звезди на Мишлен Да разпознава Боргунди  /само по формата на бутилката/ и Поно Ноар само по аромата /любимите й плодове, трюфел и есенна гора/ Да изправи гръб  когато й придържат стола да седне или да стигне бесилото на моралността по Ницше добродетелността по Шопенхауер и обичта на Идиот  по Достоевски! Една дама трябва да умее Да преживее съветите на мама

Дразниш ме като обърната мигла Като лазер в съненото ми око Като самоизядено клише ми присядаш Заблуждаваш ми отъпкностите Осветяваш ми удобните затъмнености Играеш на ластик с навиците ми Разбиваш се като скала във вълните ми Прояваваш се като Ван Гог насред гардероба ми Сивия Черния Безцветния Панталон с прав ръб И пола до коляното Царя е гол Дръжте Царицата Шах Мат със собствените ми пешки Вадиш ми роклите с воалите Циклофреничните Хипохондричните Шизофреничните Антиутопичните Най-романтичните Пееш ми Кармен по вените Викаш Керуак в слепоочитето ми Каниш ме на полет ...над Кукувиче гнездо За да катастрофираме в лявото платно Насред Шотландски път В ляво боли по-красиво Там счупеното е непоправимо