Wine Vortex

Ще те храня с вкусни рибки Ако подскачаш като ти свирна Ще те затворя в прекрасна клетка-аквариум Колко хубаво ми пееш Какво като клетката ти изтръгва гласът Ще ме радваш да скачаш през обръчи Хората ще ти ръкопляскат в захлас Ще те затварям с непознати Ще те разделям от близките Ще те разделям и от децата ти О, толкова е прекрасно да те имам Колко те обичам, Делфине Колко те обичам!   * снимката е от интернет И косатките...и тях! https://www.youtube.com/watch?v=Y6ou5DqfkZ8

Ще напълня саковете С нарязани на ситно юзди С накълцани скъпи седла С прахта на изгорени стремена Свободата не се обяздва Стегната здраво между бедра Тя иска небе И поля Понякога и вода Свободата все търси повече от свобода Заровен е много дълбоко компаса За взаимно намиране Носи си лопатата Носи си лопатата

Несбъднатата любов може да роди точно толкова поезия, колкото сбъднатата не може да преживее.

Разходи се между каните на вакханка Откъсни си мигла от очи ми Преплували собствените си цунамита Изкачвали рамото на лавина Усмихни се и отмини Стъпвай на пръсти Не искай да будиш дъхът ми В сънищата най-малко болят Следите от грозде Оставени по върховете на страхливите пръсти И поздрави онази вещица Която ме превръща нощем в костенурка Изгубила пътя към водата си Колко тежи ми черупката Колко е тясно във себе си В далечината идва облак Връхлиташ ме Стадо подивели коне си В галоп минаваш през мене Разпиляваш всички окови-черупки И полет е всичкото счупване Колко е странен сънят Конете са костенурки Които летят Най-после свободна се будя На сутринта ще закуся с вино Окото ми някак странно премигва Липсва му мигла Наяве Аз още ще бягам От някой От нещо От вещици

Тя няма какво да му каже Той няма какво да й каже Защото всички изгреви Още повече залезите И всички прегърнати мигове Отворени бутилки вино Споделени страхове И още повече радостите Преброени съзвездия Пропуснати пренебрежения Хванати за ръце Изказани на глас „обичам те“ Бяха премълчани