Wine Vortex

Обещай ми тази мелодия От полутонове по пианото С дъждовният ритъм Който само Септември умее Изсвири ми я по детски Разкажи ми я в поема Борис Виан насред бурно море Спаси ме от слънцето От изгревите боли Донеси ми буря Вортекс от разбити вълни Хубавото време е чуждо Обещай ми да завали Дъждът никак не може Да трябва Да иска Оставане ТойНеПринадлежи А после... После си замини! https://www.youtube.com/watch?v=mIYzp5rcTvU

Животът ми е детство С обърната длан нагоре Готова да дава И взима С широко ококорени очи Без слънчеви очила Истината да ме заслепи За обичта За радостта За простите неща За смисъла На всичко Като филийка С лютеница И сирене

Здравей облаче Малко гръмоносно такова Тъмно и начумерено Насред светлото ми и ясно небе Неясно откъде си дошло И накъде се запътило Предизвикваш всичките ми лъчи Сриваш всичките ми дъги Удавяш океаните ми Кой Балкан те роди И кой те повика в дните ми Да бунтуваш мира И печелиш войните ми И как не те победих Поне веднъж Да паднеш в краката ми Да те пречупя и подчиня Да те направя светъл захарен памук Да те близнат Да те изядат на закуска Мечтите ми И вините ми А ти си ти Все така непокорно Огряваш Осмисляш Дните ми Бъди Бъди Бъди Какъвто Си Бедствие мое

Птиците умират сами Или като храна В ноктите на други птици-хищници Точно както е и в любовта Всичко извън това Е свобода Живот В нещастие