Wine Vortex

Те ме чуват без да говоря Усещат ме Знаят И ми напомнят, че е Коледа Коледа е! Арт Вино Вдъхновение Здраве Обич Мир Смирение Благоденствие Благодарност Вяра Поезия Доброта Аромати Те са всичко това! И много повече! Те! Са! Чиста! Любов! И носят Коледа в сърцата си! В сърцето ми!

Само човек, който е имал, може да разбере какво е да няма! Здраве, обич, радост, споделеност, благоденствие и мир! Дано има, за да се оцени, когато го няма..един ден...далечен дано е! Дано!

Понякога сънувам несбъднатостите в живота си Срещат ме насред потънал кораб в пратка от Шампан за Ленинград Хубави...хубави спомени щяха да бъдат И все пак сетивата знаят, че въображението винаги рисува по-красиво вино от спомените...

всяко хвърчило има нужда от своята връзка за земята, за да може да лети...и да се връща <4 Живот мой, добре, че си! Какъвто си! Иначе да живея като герой на Керуак и Уудсток да ми е ежедневие! Хвърчилата без Връзка летят, за да намерят собствената си разруха...

Простете ми самохвалството, но моите Орисници са НАЙ!! Те просто се появяват в 23:00 ч....завъртат си фееричния шал с някоя кратка /почти делова/ реплика от сорта "Таня! Днес   ти купих страхотен подарък! :))) До скоро!" Ей така! По средата   на анализа, който правя за докторантската сесия и тайно надничам от време на време във ФБ, за глътка НЕнаука :)))))))) Някъде между науката и нощните кърмения и хоп! Тя /Орисницата/ просто се появява с вълшебната пръчица, за да ми напомни, че да си жена е магия! Магията да радваш другите, когато най-малко те очакват и да го правиш толкова деликатно... като нежно нагласяне на кичур коса, който премрежва погледа с пръсти посипани от перлена нежност... с нотка младежко фръц! И с много сила! Тази Орисница ми е сред най-силните сред силите! От къде толкова сила в тази крехкост..още се чудя, но това е друга ..съвсееем друга история! И сега как да пиша за бедността, като ми е толкова богато на душата!!! Та...казах ли ви, че моите Орисници

Тези дни просто не зная какво се случва, но съм връхлетяна от толкова емоции! То при мен винаги има връхлитане! И емоции! Но всичко е толкова полюсно! Понякога имам чувството, че не разполагам вече със себе си…че вече съм на втори план..на второ място, като сама съм преотстъпила първото място на някой друг. Този друг обаче е и част от мен и Аз съвсем доброволно и дори нарочно искам той да е първенец в живота ми… да да! Зная, че е объркващо, но… как да намеря баланса да съм първа и едновременно втора в живота си, не зная! Също се страхувам, че съм станала дребнава и сприхава! И безинтересна! И дори с наченки да съм домакиня! Нищо против домакините!!! Просто Аз не съм…или поне не бях. Чувам потропване на хормоните когато се бият в слепоочията ми и се питам, питам и приятелки с опит в тази сфера /Бог да пази Биба и Галя!! И всички всички!!/: А, кога ще си бъда пак Аз? И те: След година..две... И Аз още повече се стряскам, ами ако си остана такава…изгубена и намерена едновременно! И

В тази приказка Шекспир греши Ромео и Жулиета са живи Имат деца Всеки със своя любим Разделени Завинаги В живота! Заедно могат само в книгите И в смъртта!

Няма да ми стигне един живот Да преброя всички сълзи И разбити души Които Аз разбих на Мама Ако беше само с една душа И само с едно сърце Нямаше да издържи А тя още ми прощава Още ме прегръща Още ми прави бисквитена торта С розов крем! Още ме обича! Истински! Чисто! Безкористно! Както само Бог може да обича чедата си! Тя е всичко! И ВСИЧКО! И Всичко ВСИЧКО!!! Което мечтая да съм Като майка! А имам само една душа И само едно сърце Моля те, Мамо… Бди и над моят син както над мен! Само така ще съм сигурна, че ще носи щастие в дните си! Като те има! Такава каквато си! Огън! Вода! И много Поезия!