Wine Vortex

Октомврийските листа са красиви… посмъртно! Събери ми букет от смъртната им красотата… приживе! Остави го пред входната врата… анонимно! Аз ще го прибера в скрина с чаршафите… тайно! Чак през Февруари ще си го подаря… новогодишно. Ще си изплета хвърчило от изсъхналите му цветове! Ще завържа името ти на него! Октомври ще се прероди! И ще го пусна да лети!

Празната чаша се счупи от неналиване. Уби я липсата на черешов аромат. Сега всичко е в стъкълца … Не посягай за докосване, защото ще те пореже. Ако срещнеш пак жаждата, обещай и случване на ухание! Тя ще повярва в лъжата ти… И пак ще можеш да наливаш в нея мечтание.

Ти, който не си на земята, знаеш ли къде се целуват вълните? Обикна ли вълнолома в гърдите ми, умеещ да наранява дори греховете си? Прости ли ми добрините, престорено пожелани? Броиш ли ми дните- безсмислени, тичащо идват към теб! На къде си тръгнал, влачейки пробито крило по земята? Спокойно! Осиротелите агнета ще те превържат,   за да се върнеш при баща им! Вдъхновено от „Ти, който НЕ си на небето“ от Ана Боянова

Е и какво ако просто съм кламер, карфица и телбот, ако не мога да забода пеперудите в стомаха ти. Да изтръгна крилата им ... да си ушия шал от тях. Да се увия в него.. и да прекося дните ти. Само по шал. Вземи моят септемврийски подарък.. късче къдрица и шал от крилете на пеперудите.. пропит с обещание за канелена зима... завий всички какавидени НЕ-та ... чакащи да се преродят в пеперуди. Ще изпея по френски р-тата в календара ти, за да онемее ехото на разплетената ми плитка. Февруари са най-буйни къдриците. Бунтуват ги шноли и фиби... махни ги! Запази ги... за спомен ... когато си тръгнат... от дните ни... пеперудите!

Телевизора говори пее и танцува разказва приказки и се бунтува. Телевизора ни буди и приспива, а дали ни и сънува? Телевизора мечтае и се влюбва… вместо нас!

Колко точно е трудно да следваш себе си? Ако себеследването наранява Кумира ти? Ако се смажеш от чуждите избори, това ще смаже ли Кумира ти? И кой Кумир би искал смазани последователи? Кумира реже ли крилата на последователите си? Ако последователите пълзят, а не летят, то няма ли да принизи Кумира до пълзене? Безбожно е да имаш Кумири…и Кумирите да имат теб! ПП Когато прозореца е затворен, го счупи!                                                               Отлети!        Истинския Кумир ще ти прости!