Тиха е войната в мен и се усмихва почти надменно на спомените воювали с бъдещето ми. Настоящето е бавен ванилов сладолед във фунийка, нарочен да бъде разтопен от целувки. До скоро бях залп и гръм удавен в собственият си Вортекс от ненамиране /…на себе си?/. Днес съм кротка усмивка скрила като Котка ноктите, тъй като твърде щедро я е прегърнал в скута си Живота. Милва я. Глези я. А тя мърка и брои дали 9 пъти ще стигнат да се прероди в тези ръце и би могла да се гали така…съвсем по котешки. Котките са Котки, за да са Котки! Обичат да са в ръцете на обичащите. Една Котка не може да е в ръцете на необичащ стопанин. Само Кучетата могат да обичат така…заради самото обичане. Лежа си заобиколена от сладоледи и в центъра на вселенския Дзен и си изпращам обич и смиление на миналите си вътрешни войни и на чуждите настоящи такива, но не ги съжалявам…не им се надсмивам… изпращам им едно МЪР и продължавам да въртя опашка между пръстите на насладата. Всичко е благословен котешки Дзен, койт