Wine Vortex

 Една дама трябва да умее да си вдига ципа на гърба на роклята в сутрините на бягство от реалността и всички Ани Каренини в душата й Сама да си закопчава огърлиците но и да ги скъса драматично и по перлите на разпиляно влюбване да мине с токчета и гордо вдигната глава да ги зареже на пода за почивстване чрез лазене на колене и наведена глава в смирение да се отдава чест пред океаните, целували деколтето й Да е у дома си сред звезди на Мишлен Да разпознава Боргунди  /само по формата на бутилката/ и Поно Ноар само по аромата /любимите й плодове, трюфел и есенна гора/ Да изправи гръб  когато й придържат стола да седне или да стигне бесилото на моралността по Ницше добродетелността по Шопенхауер и обичта на Идиот  по Достоевски! Една дама трябва да умее Да преживее съветите на мама

Дразниш ме като обърната мигла Като лазер в съненото ми око Като самоизядено клише ми присядаш Заблуждаваш ми отъпкностите Осветяваш ми удобните затъмнености Играеш на ластик с навиците ми Разбиваш се като скала във вълните ми Прояваваш се като Ван Гог насред гардероба ми Сивия Черния Безцветния Панталон с прав ръб И пола до коляното Царя е гол Дръжте Царицата Шах Мат със собствените ми пешки Вадиш ми роклите с воалите Циклофреничните Хипохондричните Шизофреничните Антиутопичните Най-романтичните Пееш ми Кармен по вените Викаш Керуак в слепоочитето ми Каниш ме на полет ...над Кукувиче гнездо За да катастрофираме в лявото платно Насред Шотландски път В ляво боли по-красиво Там счупеното е непоправимо

Гледам къдриците ти и онази бенка, кацнала на ключицата ти миглите ти въздишките ти как уверено изписваш името си под писмата изпълнени с "не"та точно както ще изпишеш и "не"то на моето писмо че да го изтатуирам по вените и да го изкова в зениците си за да спра да те гледам както те гледах като тийнейджър филма Малена като диабетик шоколад като прокуден дявол земното ядро като самотен катион всички ани като инвалиден стол конно надбягване и сираче картичка за 8ми март като Бряг, който ще напише това писмо   и няма да го изпрати

Мъжките кошмари за дяволи Само женски сън ще ги спаси Да посипе брокат по рогата им Да ги лакира в розово Да им върже панделка Да заблестят душите им да станат малки момчета с чисти ръце и сърца Нивга не посегнали да убиват Още искащи да играят на живот, а не на смърт

От ляво на цялото празноглавие в завоя на къдриците И онази паднала мигла в дъното на несбъднатостите Над цялата радост в изрещяното щастие Под забързаната споделеност на смисъла Зад всичко това е малката болчица, като връх на безопасна игла която ще прободе червеното ми сърце за да изтече от там истината. Черна както само истините могат да чернеят. После ще я изтържа отвътре по стените на сърцето ми  до последната капка чернилка и ще я разпръсна в млечното на космоса За да скрия от всички, това което вече знаят. Че спасение няма! А това е лъжа!

И сила, о вселика суета И умност, що за глупота И младост, миг преди смъртта А истината е била във радостта На малка локва изпод скачащи крака

И роди се тъмнина Никой няма да реве Защото никой няма в мен Никой не ме търси Няма нищо за намиране Никой няма никого И аз нямам себе си А после дойде Бог