Wine Vortex

Мъжките кошмари за дяволи Само женски сън ще ги спаси Да посипе брокат по рогата им Да ги лакира в розово Да им върже панделка Да заблестят душите им да станат малки момчета с чисти ръце и сърца Нивга не посегнали да убиват Още искащи да играят на живот, а не на смърт

От ляво на цялото празноглавие в завоя на къдриците И онази паднала мигла в дъното на несбъднатостите Над цялата радост в изрещяното щастие Под забързаната споделеност на смисъла Зад всичко това е малката болчица, като връх на безопасна игла която ще прободе червеното ми сърце за да изтече от там истината. Черна както само истините могат да чернеят. После ще я изтържа отвътре по стените на сърцето ми  до последната капка чернилка и ще я разпръсна в млечното на космоса За да скрия от всички, това което вече знаят. Че спасение няма! А това е лъжа!