Bienvenue de nouveau en moi, Tanya!
От няколко дни искрено си почивам = спя до когато си искам+чета каквото си искам+виждам се само с когото си искам+никакви компромиси с нищо и никой… у дома съм! В себе си! Бях си позалипсвала, което ме подсеща, да седна да поразмисля над това тия дни, но не не! Никакви строги задачи… сега съм се отпуснала над тиха вода и просто си лежа. Течение няма. Нито полъх. Само аромат на Февруари, който се носи някъде от далеч, но усещам, че приближава… все едно е Великден и Галка е изпекла от оня моя сладкиш и усещам как ухае от фурната й още часове, преди да ми го е донесла… Ха!! Отново мога да говоря за аромати с любов = явен знак, че живея! Самозабранявам си да планувам детайли… планирала съм само общата рамка на бъдещите месеци, а останалото ще го оставя да се случи… както се случват мъфините на Бострето, бурканите на Биба и струнните фрази в блога на Надето! Защото хубавите неща просто се случват и изобщо няма значение колко сладкарски номера знае Бострето и колко неща е научила за бур