Костенурка насън

Разходи се между каните на вакханка

Откъсни си мигла от очи ми

Преплували собствените си цунамита

Изкачвали рамото на лавина

Усмихни се и отмини

Стъпвай на пръсти

Не искай да будиш дъхът ми

В сънищата най-малко болят

Следите от грозде

Оставени по върховете

на страхливите пръсти

И поздрави онази вещица

Която ме превръща нощем в костенурка

Изгубила пътя към водата си

Колко тежи ми черупката

Колко е тясно във себе си

В далечината идва облак

Връхлиташ ме

Стадо подивели коне си

В галоп минаваш през мене

Разпиляваш всички окови-черупки

И полет е всичкото счупване

Колко е странен сънят

Конете са костенурки

Които летят

Най-после свободна се будя

На сутринта ще закуся с вино

Окото ми някак странно премигва

Липсва му мигла

Наяве

Аз още ще бягам

От някой

От нещо

От вещици