Орисниците в живота ми са споделености!

Тези дни просто не зная какво се случва, но съм връхлетяна от толкова емоции! То при мен винаги има връхлитане! И емоции! Но всичко е толкова полюсно! Понякога имам чувството, че не разполагам вече със себе си…че вече съм на втори план..на второ място, като сама съм преотстъпила първото място на някой друг. Този друг обаче е и част от мен и Аз съвсем доброволно и дори нарочно искам той да е първенец в живота ми… да да! Зная, че е объркващо, но… как да намеря баланса да съм първа и едновременно втора в живота си, не зная! Също се страхувам, че съм станала дребнава и сприхава! И безинтересна! И дори с наченки да съм домакиня! Нищо против домакините!!! Просто Аз не съм…или поне не бях. Чувам потропване на хормоните когато се бият в слепоочията ми и се питам, питам и приятелки с опит в тази сфера /Бог да пази Биба и Галя!! И всички всички!!/: А, кога ще си бъда пак Аз?

И те: След година..две...

И Аз още повече се стряскам, ами ако си остана такава…изгубена и намерена едновременно! Искаща да избяга от собственото си намиране! Втора..второстепенна някак в собствените си очи. Това сигурно е големият урок на живота ми…да се науча, че съм доброволен роб на собственото си сбъдване. И на фона на всичко това се появява прекрасната ми братовчедка /кака Доре/ с още по-прекрасните си деца /Коки и Лора/ и Аз виждам една млада..усмихната..успешна..грееща дама!! С едни прекрасни деца! Артистични и балансирани и…абе сбъднати мечти виждам! И никога не съм я чувала да казва, че се е чувствала изгубена в майчинството…напротив! Казва с лекота и широка усмивка: Ами да, каке! Искам да остана да се видим, но трябва да тръгвам, за да чистя, готвя и да решавам задачи с Коки и да играя Зумба с Лора. И тя е прекрасна! Кака ми де! И децата! Но кака ми е прекрасна! Не е изтощена! Не е жертвена! А и работи! И е мацка! Истинска красавица! И после Аз ги изпращам с мъка, че си тръгват и й казвам: „каке, изглеждаш супер…и палтото ти е страхотно!” И тя просто фръц и с движение като от филмите ми го намята и казва: „Твое е, каке!” и Аз: „не !! НЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!! То на теб ти седи супер”  и така след кратка гонка докато я изпращам и си подмятаме супер дупер палтото тя просто го замятва на един градински стол и си се качва с прекрасните деца и още по-прекрасната усмивка в колата и отпрашва като ми помахва аристократично!

Боже! /казах си на глас тогава/ Този жест… начина по който една жена може просто да си подари палтото и да си тръгне по блуза, а на вън вали…но да си тръгне с грейнало лице и прекрасна ей така..без палто…и после си спомням и за другите си братовчедки и колко винаги са били с мен през годините и колко много са ми скъпи!!! И ми става едно мило и се чудя с какво съм ги заслужила тези хора! Тези Божи дарове!

И не! Това не е всичко! Имам си една приятелка..то Аз не само една имам де, но тази ми приятелка, ми е подарък от Жоро…те са състуденти и един ден той просто ми каза: „Защо не поговориш с Гери..тя е моя състудентка..наскоро роди и може да ти даде съвети за твоята бременност. „ Аз й се обадих по телефона..или май й писах във ФБ… и някак беше БАМ! Това е мой човек! Виждам себе си в съжденията й! Просто е от личните ми..знаете как има хора които просто ви прегръщат и вече сте си скъпи! Та… тя ми е от орисниците! Едно от последните вдъхновения в новия живот…т.е. майчиния ми живот. Тя постоянно ми праща дрешки и играчки и супер неща, които винаги ми трябват и са ми полезни /още се чудя как знае! Просто ми влиза в главата и то преди Аз да съм влязла в нея понякога!!!/!! И още повече ми помага със съвети! И тя видяла, че чета Мураками тия дни и ми изпраща един гооооляяям чувал с дрешки и играчки за Син /и двете момчета са с еднакви имена…няма нищо случайно на тоя свят!/ та…почвам да си разглеждам Аз супер нещата и да подскачам какви хубави неща..и въртележката, която пее тази приспивна песничка и се върти с малки мечета…винаги съм си представяла, че децата ми ще имат такава и сега като се замисля не зная защо до сега още не бях купила!! И БАМ!!! Една книга на Мураками! Ей така между ританки и блузенца. Усмихвам се много широко и продължавам да разглеждам…и БАААААААААААМ!!! Втора книга на Мураками!!! Тук вече се смея с глас!!! После БАМ И БАМ!! Трилогията и понеже тя знае, че 4 ми е любимо и 4та негова книга! Всяка с по около 400 страници!!! Вече вървя из стаята..спъвам се в чехли и табуретки и разлиствам книгите и се смея и се радвам и си ме залива цунами от благодарност към вселенския всемир, че Гери е в живота ми! Че има син-адаш на моя! Че точно тя е състудентка на Жоро! И че е каквато е! И после почвам да й се обяснявам в благодарност, а тя кротко ми отговаря: „Всичко на този свят е за да се споделя. Иначе е без смисъл.” …. И тук моят Син за първи път пропя! Истински… пееше. Музикалната въртележка въртеше малките мечета над леглото му и той с ококорените си балканджийски очи пееше: „Бууууу …Буууууууу… Бууууууууууу” Милият ми син! Още не знае, че е момче, а не бухал!

Изобщо не зная защо съм заобиколена от всички тези Хора-дарове! Божи дарове! Но да… те са в живота ми! Чувствам се толкова преизпълнена с благодарност..и обич…. и…нямам идея как,но много бих искала да ги заслужавам тези хора! Един ден! Когато порасна и стана добър човек, много бих искала да им помагам и да ги радвам…а кака Доре и Гери са само две от многото жени, които Съдбата изпраща в дните ми като дарове…

Дано са здрави!

Всички те!

Моите орисници!

Тези аристократки!

С прекрасни палта!

И прекрасни книги!

И още по-прекрасни деца!

Тези Божи дарове!

Дано ги заслужа един ден!

И дано поне малко приличам на тях!

Аз да споделям!

За да имам смисъл в тоя живот!

А и в следващите всички животи!