Котешки Дзен.
Тиха е
войната в мен и се усмихва почти надменно на спомените воювали с бъдещето ми.
Настоящето е бавен ванилов сладолед във фунийка, нарочен да бъде разтопен от
целувки. До скоро бях залп и гръм удавен
в собственият си Вортекс от ненамиране /…на себе си?/. Днес съм кротка усмивка
скрила като Котка ноктите, тъй като твърде щедро я е прегърнал в скута си
Живота. Милва я. Глези я. А тя мърка и брои дали 9 пъти ще стигнат да се
прероди в тези ръце и би могла да се гали така…съвсем по котешки. Котките са
Котки, за да са Котки! Обичат да са в ръцете на обичащите. Една Котка не може
да е в ръцете на необичащ стопанин. Само Кучетата могат да обичат така…заради
самото обичане. Лежа си заобиколена от сладоледи и в центъра на вселенския Дзен
и си изпращам обич и смиление на миналите си вътрешни войни и на чуждите настоящи
такива, но не ги съжалявам…не им се надсмивам… изпращам им едно МЪР и
продължавам да въртя опашка между пръстите на насладата.
Всичко е благословен
котешки Дзен, който не съди и не бунтува… всичко е МЪР!
Всичко
е МЪР!
Коментари
Публикуване на коментар