На Ж(оро)ивот мой


Здравей облаче
Малко гръмоносно такова
Тъмно и начумерено
Насред светлото ми и ясно небе
Неясно откъде си дошло
И накъде се запътило
Предизвикваш всичките ми лъчи
Сриваш всичките ми дъги
Удавяш океаните ми
Кой Балкан те роди
И кой те повика в дните ми
Да бунтуваш мира
И печелиш войните ми
И как не те победих
Поне веднъж
Да паднеш в краката ми
Да те пречупя и подчиня
Да те направя светъл захарен памук
Да те близнат
Да те изядат на закуска
Мечтите ми
И вините ми
А ти си ти
Все така непокорно
Огряваш
Осмисляш
Дните ми
Бъди
Бъди
Бъди
Какъвто
Си
Бедствие мое

Коментари

Популярни публикации от този блог

Един ден на края на света

Влюбване в 1ви Б