Истината, която не спасява е лъжа!

От ляво на цялото празноглавие в завоя на къдриците

И онази паднала мигла в дъното на несбъднатостите

Над цялата радост в изрещяното щастие

Под забързаната споделеност на смисъла

Зад всичко това е малката болчица,

като връх на безопасна игла

която ще прободе червеното ми сърце

за да изтече от там истината.

Черна както само истините могат да чернеят.

После ще я изтържа отвътре по стените на сърцето ми 

до последната капка чернилка

и ще я разпръсна в млечното на космоса

За да скрия от всички, това което вече знаят.

Че спасение няма!

А това е лъжа!