Себепритежание, will kill U!

Преди близо цяла декада осъзнах, че притежанието е болест и противодействие на чистата емоция. Чистата емоция е миг. Само миг може да се превърне в спомен, а спомена в доживотие. Притежанията трупат прах…губят от емоцията си, защото са ни огледални, а ние губим вълнение към всичко което е наша собственост. Изпитвам ужас от прашлясали емоции, които забравяш, колко много са те радвали и с досада преброяваш сантиметрите натрупано отегчение, което закрива руменината по бузите и отрязва с най-острият бръснач спомена за треперещи от вълнение пръсти.

Подарявам най-любимите си книги с идеята, че се уча на непритежание, за да пазя чистотата на историите им. Дори не помня всички подарени книги…не е ли забравата по-топла от изживяното притежание…

Сега размишлявам над себе си… и притежавам ли се?