Ти, който НЕ си на земята

Ти, който не си на земята,

знаеш ли къде се целуват вълните?
Обикна ли вълнолома в гърдите ми,
умеещ да наранява дори греховете си?
Прости ли ми добрините,
престорено пожелани?
Броиш ли ми дните- безсмислени,
тичащо идват към теб!
На къде си тръгнал,
влачейки пробито крило по земята?
Спокойно!
Осиротелите агнета ще те превържат,

 за да се върнеш при баща им!

Вдъхновено от „Ти, който НЕ си на небето“ от Ана Боянова