Къде отиват децата на Загрей?

А лозята ражда, за да убие своето грозде  в нозете на самодивите.
Само тогава Загрей се усмихва.
После същите самодиви изплакват кървави сълзи в чашите на вакханките.
Вакханките пък на свой ред целуват капка по капка този порой от ридания,

но не тъжни и не весели, а песенни.
И изобщо не би имало смисъл, ако виното не умираше, за да се роди песен…
Децата на Загрей се понасят в звуци-ухания, тръгват все по-високо…
спират се за малко да поиграят в облаците.
Детски глъч оглася небето.
Смеят се.
Запътили са се към бащиният си дом.