Нямам бяло мастило

Осмислям белият лист

и всички възможности, които ми предлага.

Мога да разкажа за всичко,

да задам безброй въпроси…

мога да се разгневя на света…

а единственото нещо, което пиша е:

Обичам те!

Всеки!

Всичко!

Себе си дори!

От последното следват предходните

и няма как да обичаш извън себе си,

ако не умееш да обичаш в себе си

и обратното най-вече.

Няма как да се почувстваш обичан,

ако не умееш да се обичаш,

но за да умееш да обичаш себе си трябва да обичаш и другите.

Кое е първо?

Себе си или другите?

Едновременни са.

Всичко е първо и последно в един и същи момент и място.

Обичането няма последователност.

То Е!

Всичко!

Ако го няма…то и теб те няма!

В живота ми има място само за тези, които ги има.

Всичко е толкова просто.

Аз не умея да пиша на черен лист.

За него се иска бяло мастило...