Пътя на пътищата…

Боря се със свръхпотребителството в мен. И извън мен! Искам всичко, което видя и от години се опитвам да си взимам само това, което ми е най-необходимо. /Напоследък това не важни за яденето! Искам всичко…по много и от най-голямата порция, моля!/ Понякога това най-необходимо е: стотния ми шал, двайстият чифт ръкавици, секемнайстата ми СУПЕР различна винена чаша и така до безкрай,  но..НО!! НО се боря! Боря се със себе си, да не съм това, празно от съдържание, но пък с препълнени гардероби и шкафове същество, което да робува на вещоманството си, което колкото и натрапено, е толкова и личен избор. Искам прост живот и лесни за подреждане шкафове!!! Искам го повече от онзи пореден чифт обувки! И така с това си искане живея последните години и понякога дори успявам да се изконтролирам и да не изкупя всички_излишни_неща_на_света.

Горните редове са по повод запътилият се към живота ми син. Син не е цвят и със сигурност не е розУв. Малко след като разбрах, че Син се е запътил към мен през главата ми премина метеж от /НЕ?/потребни вещи, които ще са необходими за посрещането на Син и след кратка калкулация, установих, че освен още 5 месечни заплати, ще са ми необходими още: три гаража, две мази и поне 4 тавански помещения, за да събера всичко, което би направило живота на Син сигурен и комфортен.

Опс! А моя живот?

Последва проучване на всички списъци за Син, които мои приятелки бяха създали и сравнителен анализ с общодостъпните в интернет и чаааак след няколко стотин страници четене и анализ на цените стигнах до моят списък.

Моя списък е:

1.     Еки си какво – от моя приятелка

2.     Еди си що – от племениците

3.     Ей онова си що – сайт за употребявани али бали

4.     Виж 1, 2 и 3 и така до над 20!

Имам още десетина необходими разтвора, спирта и разни алхимични неща, които ще си набавя в близките седмици и смятам, че съм готова с най-належащото за посрещането на Син, освен че още не съм подредила съвсем себе си и нямам ясен план. Ясно ми е само следното:

Чакам Син вече над 7 месеца.

Преминах през страхове, неспане, натурализми и интересното тепърва предстои. Не ме е страх! НЕ МЕ Е СТРАХ!! НИКАК!!! АБЕ НЕ МЕ Е СТРАХ ВИ КАЗАХ!!!!!!!!!!СЛДХЙВ’ФХЖВЮФИЙФПРВИЙФ

Искам да имам план!

НЯМАМ НИКАКЪВ ПЛАН!

Паникьосвам се!

За да се спася си решавам, че ще оставя Син да ме води по пътя!

Кой е пътя, нямам идея, но е негов!

Само негов!

Може би и малко мой!

Дано е поне малко и мой.

И на Жоро!

На доброто!

На любовта!

На Бог!