Чувство за...аромат

Аромат на високи токчета (с нотка ванилова зима) оставаше апетитно_невидими следи по паветата на топлия градски въздух. Троп...троп...троп (сетивно_бунтовна симфония надвикваше тъмнината от улични светлини). Цветът на очите беше ни сив, ни син, ни зелен... уханието на бяло фрапе се преструваше на очи, премрежено от стръкче канела. Можеше да изтанцува всеки дъх до материализиране насред нероден дансинг, докато стените се сринат от вълнение. Препинателните знаци оставаха неми след разлистването на страниците ...от никога незапочваната й книга изписана с мастило от маргаритки.