куфарите на номадите…

Сгъваше вортекс от пеперуди, но не прилежно и не по цвят и форма, а го подреждаше в куфара по емоция...вортекса би се обидил, ако не е дарен с хаос от емоции! После захващаше да подреди вълните, приливите и отливите, а най-отгоре разпъваше дълбочините, които си оставаха невидими за всички гранични служби по време на пътуването…това винаги я усмихваше, но не весело. Плитчините напъхваше в джобовете на ръчния багаж...те принадлежаха на всички и винаги тайно се надяваше да ги изгуби на някое летище. В тайния джоб от вътрешната страна се търкаляха всички аромати на небе, които колекционираше, за да са винаги с нея… те и даваха уханието на корени, които сама беше изкоренила, когато разбра, че ще ги натъжава всеки път когато си тръгва. Небесата никога не тъжаха... те бяха твърде заети да рисуват облаците от всички куфари на номадите, които все някога щяха сами да ги заровят в нечии чужди корени, които не умеят да тъжат.