Алергия…

Черешата разцъфтя на прозореца ми и дори стъклото не беше достатъчно силно да спре аромата на случване… почти усещане на сочни череши върху небцето. Не беше логично! Нямаше логика в разцъфтяването на тъмно …без слънце…без топлина…някак твърде забранено е всеки цвят …всеки цвят да е бунт срещу науката, която изискваше топлината на слънцето, за да се сбъдва червеното на черешите. Бели полусенки ухаеха в ляво на възглавница с пух недоумение и обърканост…от ония като на бабините възглавници, които вече не ги правят, защото не били противоалергични…Алергия! …алергия към малко нахално перце, което се промушва през тъканта на лена и леко те щипва по още несъбудилата се кожа на врата… Алергия към аромата на разсъмване посред тъмната нощ… алергия към сетивност!

/Ако бях алергична бих кихнала, а ти би ли ми казал „наздраве“?/