Бряг и Вълна /или как вълната става Цунами.../

Б: Ей…къде се губиш?!
В: Ей…как си?
Б: ОК съм..просто се чудех да не си сърдита! От седмици те няма никаква…
В: Извинявай! Не съм те забравила..просто…нали ме знаеш :)

Б:Не…не те знам! Защо те няма?
В: Извинявай! „Защо“ звучи някак обвинително…
Б: Това не е отговор.
В:  Защото…защото съм на друга вълна.. други хора… други теми..
Б: Писнах ли ти? Темите ни ли ти писнаха?
В: Не..не! Извинявай! Просто ..просто Аз съм си такава…някак на вълни съм. Паля се…заливам…и после се оттеглям навътре в морето си.
Б:  Винаги ли ще си така?
В:  Как?
Б:  Оттеглена? Липсваш ми!
В:  Неееееееее!! Ще се върна…вълните винаги се връщат…
Б: …и после пак си отиват?
В: Да..пак си отиват…и Аз пак ще си ида.
Б: ОК..но преди да си идеш, първо си ела?
В:  Ще дойда!
Б:  До кога? До кога ще е така?
В: Докогато си бряг!
Б: А, ако Аз си отида?
В: Ще стана Цунами..ще помета всичко по пътя си и пак ще те намеря!