Шарено конче...

Стегнат кок. Впита пола под коляното покатерена на десетсантиметров ток. Общо почти метър и 90, поради което често я обвиняваха във вродено високомерие. Неизкрящ маникюр, монтиран на пръсти с аромат на десертно грозде - нарочно безличие. Никакъв грим (под и над кожата). Цветовете са (нито бели, нито черни) в нюанси на сивото, като самия живот. Всички бижута вече се събираха в диаманта на безименният й пръст. Левият. Обещание за вечно влюбване и никога брак! Клишето беше моделирано години наред и плана се спазваше до всяка точка из многоточието. Единствено шареното конче, което се показваше под ръкава беше напомняне към самата себе си, да не забравя, че всичко е игра (която чака да бъде изгубена)...

Коментари

Популярни публикации от този блог

Един ден на края на света

На Ж(оро)ивот мой

Влюбване в 1ви Б