Шекспир. Всичко е клише.

Не мога ли просто да се превърна в мелодия…джаз. От грамофонна плоча. Да се самоизпея. Аз пък пея фалшиво…е, мога да се самоизсвиря . Пак е нещо. Днес подадох още един проект..нямам идея за къде съм се разработила. Август е. Зимата винаги е била по-уютна някак. Сигурно, защото съм Февруари. Искам да лежа цяла седмица и да чета Шекспир. Не съм чела Шекспир от дете. Липсва ми!

Чудя се какви вещи да натрупам в къщата. Моята първа къща. Бившият курник на прабаба ми. Искам винените чаши да са различни…по една от всеки вид. Не искам сервизи …никакви еднаквости. Все пак искам да е подредено и някак изпразнено от вещи. Само винени чаши, вино и книги. Чашите ще ги чупя редовно, виното ще изпивам с приятели, а книгите ще ги раздавам. Така ще остава място за излишностите, които не зная защо, но винаги трупам като някой Плюшкин. Знаят ли младежите днес кой е Плюшкин изобщо. Стара съм. На 29. Трябва да си изчистя ФБ профила от всичко излишно. Не ми се четат ежедневности. Тях ги живея всеки ден. Чете ми се Шекспир. Днес вече няма Шекспир…той се изживява на една друга възраст, когато още си в заблудата, че си Опърничева. Докато някой не те укроти. В укротяването има романс. Укротяването не е модерно. И Опърничевите са демоде. Романса, пък съвсем! Всичко трябва да се обясни със здравословното хранене и редовният спорт. Никакви цигари. Само виното е позволено. Ограничености някакви. И любовта трябва да е в норма. Живеела 3 години. Физичности. А представяш ли си да си муза в запетайките на поета? Тогава всичко лесно би било скучно и физичностите щяха да живеят в заблудата, че са вечност. Чете ми се Шекспир. Всичко е клише.