Недокосната ръка...
Закъсняваше.
Винаги закъсняваше, когато усещаше, че е важно да стигне на време.
Беше бясна на себе си, защото можеше да довърши този доклад утре...
Още десет минути и вратите на залата щяха да се затворят...
Тичайки ръкомахаше на портиера, който я помнеше още от ученичка и сякаш винаги знаеше, кои концерти не би пропуснала и никога не затваряше вратата преди да види как цялото щастие се е превърнало в усмихнати очи на тичащо момиче в здрача.
Разкопчаваше палтото си в движение, а лампите в коридора вече бяха угасени, но тя познаваше залата от дете и нямаше място, което да не намери в тъмното... усмихвайки се на всички струни, които точно в този момент търсеха емоцията в ла минор.
Първите изпълнения бяха прекрасни, но прекрасното никога не е било достатъчно, за да се влюбиш...и дали, защото точно тогава си пожела да чуе на живо емоция като тази
https://www.youtube.com/
...или защото емоцията се чува само в топенето на белгийски шоколадов бонбон стискан силно в лява длан (...от вълнение, че дясната топи се в друга длан)
...или защото имаше музика по скулите си
...или защото беше студено, но само отвън
... или
защото
той
не
спираше
да
й
изпраща
всички
ноти
с
поглед!
Аплаузи!
Аплаузи за ла и до в ъгъла на миглите!
Аплаузи за акордите на шоколада!
Аплаузи за неразтопения бонбон останал в недокосната ръка...
Още десет минути и вратите на залата щяха да се затворят...
Тичайки ръкомахаше на портиера, който я помнеше още от ученичка и сякаш винаги знаеше, кои концерти не би пропуснала и никога не затваряше вратата преди да види как цялото щастие се е превърнало в усмихнати очи на тичащо момиче в здрача.
Разкопчаваше палтото си в движение, а лампите в коридора вече бяха угасени, но тя познаваше залата от дете и нямаше място, което да не намери в тъмното... усмихвайки се на всички струни, които точно в този момент търсеха емоцията в ла минор.
Първите изпълнения бяха прекрасни, но прекрасното никога не е било достатъчно, за да се влюбиш...и дали, защото точно тогава си пожела да чуе на живо емоция като тази
https://www.youtube.com/
...или защото емоцията се чува само в топенето на белгийски шоколадов бонбон стискан силно в лява длан (...от вълнение, че дясната топи се в друга длан)
...или защото имаше музика по скулите си
...или защото беше студено, но само отвън
... или
защото
той
не
спираше
да
й
изпраща
всички
ноти
с
поглед!
Аплаузи!
Аплаузи за ла и до в ъгъла на миглите!
Аплаузи за акордите на шоколада!
Аплаузи за неразтопения бонбон останал в недокосната ръка...
Коментари
Публикуване на коментар