Повърхностна изповед на една многовлюбена…

Обещаваща командировка с обещаващата компания на банда свободни /или не чак дотам/ зрели жени, с още по-обещаващият им контраст от двадесет годишни хлапаци или т.нар. мои колеги. Пътуването беше класика! Нищо против класиките, просто не можех да издържам контраста на едните + другите и винаги четях, спях, слушах Ейми Уайнхаус и никак не бях с тях, макар да деляхме един _дишан_ от_ автобусния_ климатик _въздух. Чета тази книга от много време… не зная защо! Сега мисля над това, защо я чета толкова време, като не е трудна за четене…действието е бавно…хубаво.. не твърде леко…не твърде тежко..абе типичен Орхан Памук. Нямам идея защо я чета толкова дълго време, но в началото не ме грабна. Беше ми удобна, но някак апатична…не Аз към нея, а по-скоро тя към мен. После тази история бавно и все пак някак изведнъж ме влюби..всъщност ме влюби точно по време на обещаващата командировка. Точно се заговори откровено за секс /не подозирах, че Орхан Памук може да е толкова откровен…и толкова секси някак..ориенталско секси/ и не знам дали ви казах, но точно се влюбих и…и я изгубих. Изгубих си книгата…по точно я забравих в автобуса, но ситуацията на забрава прерастна в изгубване. Последваха поредица от разговори..издирване на фирмата превозвач и конкретния шофьор…проследяването му през държавите и в крайна сметка целият процес отне над 20 дни.

В началото ми липсваше…искрено дори. Отказвах да започна да чета друго и дори си причиних опит да гледам сериал /препоръча ми го една приятелка/, но дори НЕсапунките ми изглеждат твърде плоски, освен ако не са : Френдс, Семейство Симпсън, Малкълм, Али Макбийл и още няколко. Все пак трябва да се има предвид, че всички изброени са ми харесвали, когато бях тийнейджър /страх ме е да ги гледам сега, да не би да не ми се сторят плоски и те …/
Та в началото искрено ми липсваше…трудно заспивах… беше ме яд на шофьора, който беше отвлякъл интересното ми четиво в Румъния, после в Гърция, после Унгария…абе сигурно жена му е крайно неврозна! И после засякох Кърт Вонегът да ми се хили от рафта на леля…и Аз му се захилих…после пък ме повлече поезия… и бам! Влюбиха ме други думи и моята книга някак спря да ми липсва…не че съвсем не се сещах за нея, но просто други бяха по интересни точно сега. Днес изпитвам вина! Аз по принцип обичам да чета няколко неща едновременно, но изпитвам вина! Защото така се захласнах по лятното звучене на Виргиния Захариева /лятото не винаги е леко, но винаги е влюбващо по келешки!/ , че Орхан Памук седи непотребен, като вибратор на жена открила потенциала на новонанеслия се комшия от 3тия етаж. Тази жена пише толкова искрено…обичам написаното слово да ми ухае на подправки, бриз, прясно изпечен хляб…и все тия истинските неща! Та…тя пише не с мастило, а с аромати! Чета рецептите на баба й и искам да меся и да правя „дупени картофи“… оф! Пак съм влюбена! Сега пък в нея! Горкият ми Памук! Дано не срещна нищо влюбващо, за да го дочета /след Виргиния де/ и да спра да се чувствам като полигамна книжна мръсница, която захвърля влюбеностите толкова безсрамно да прашлясват като непотребни силиконови фалоси. Дали книгите могат да са вибратори за книжните нимфоманки…и защо няма нимфомани! В крайна сметка, всяко влюбване има право на своя деморалитет, както Аз имам право на горното оправдание!

ПП Охран, влюбена съм в теб! Ще се върна…все някога…когато/тогава
ППП Моля, без мръщене на вежди! Имам право да фамилярнича дори с Памук, след като съм влюбена /и/ в него!