Вятър във воалите …

Средата на юни обеща да е начало (или край?), но не и среда, и тя просто отвори гардероба, за да преразгледа цветовете си…хаос от беж, сиво и черно се сливаше в поли (винаги под коляното) и панталони (винаги с ръб)…всичко на закачалки в крещащи цветове, за да се откроява още повече комфорта на безличност.
Някъде в ляво под (над?) всичката безвкусица се показваше намачкан плат на не_помня_да_имам_такава_дреха… С палеца и показалеца издърпа намачканата материя с предпазливо движение, сякаш измъква прашлясала книга от кашона на онзи уличен търговец, който криеше всички книжни съкровища, за да ги намира само тя! Безформената ефирност падна в приклекналите и глезени и тя подскочи с бързо движение…да се стреснеш от парче плат издърпан от собственият ти гардероб... това го можеше само(а?) тя…(само пред себе си)!

Пресегната деликатност показа формата на воалите, които бунтуваха вятъра на никога_необлечените_й_цветове…сега тя си спомни, че в гардероба си има воали, които се обличат само във време на буря!

ПП Синоптиците обещават тихо и слънчево лято! (Kill them all!)