Don’t wake me up (when September ends)…
Септември
заплиташе къдриците й във флирт, скрит в меланхоличния студ на
октомврийска плитка. Беше се самопоставила в реалност, която не
позволяваше никакво непокорство и тя умело криеше бунта в очите си с
НЕсълзи, гледащи някъде извън позволеностите. Септември беше нейния
любовник, а Февруари-нейния ревнив любим! Свободата на Септември правеше
червеното вино по-смислено от бялото, а
мелнхолията целуваше лявото рамо, показващо се от развлечен
пуловер...само по пуловер, защото това беше раждането на нейния климат
откраднал трохички от всики климати на Мороа. Запалената преждевременно
камина й напомни, че не всяко влюбване е любов, но тя още искаше всяка
любов да започва с влюбване, което предопредели вечният й любим да е
Февруари, докато вечно е влюбена в Септември...
Коментари
Публикуване на коментар