Онзи особен хрип …
7 без 10! Не мога да повярвам, че вече две години и половина издържам на това ранно ставане..
Трябва спешно да сменя ритъма…или работата…просто цялото ми Аз отказва да се събужда преди 11 ! Обичам да пътувам, но не толкова рано…не не..ще си навия телефона и ще поспя половин час докато дойде моята спирка! Не трябваше да чета тази книга до три сутринта…просто трябва да се науча да лягам рано и да ставам рано! Някак си трябва да се науча на нормалност….а, така ми се спи…
„ЛДйалдйцнпивейдвпокедок …………. извинете ……йдйюХХДхфдмфкффк извинете, това е последната спирка… пидИФуФУйуфгнгнфнйдй“
Ммммммммммм!!! Стигнах ли вече? /леко протягане/ ммммммм….. /сънена мисъл =>само половин час, а вече съм свежа…/ последната…КАКВО!!!!!!!!!! Последната…. СПИРКАААААА!!!!
Смях, но не буен…не и подигравателен, а по-скоро някак приятелски + отместена къдрица от средата на челото ми /ама точно по средата между двете ми накокорени очи/… как е възможно някой да отмества объркалата се къдрица…моята си къдрица при това!!! така все едно го е практикувал цял живот..не не! Два живота! После гръб в тениска носен на небрежна походна и помахване без дори да се обърне…
Дори не разбрах какво точно каза, но беше с онзи хрип в гласът…онзи особен хрип, обещаващ въздишки в погледа …
биб….Биб…БИб…БИИИБ!! БИБИБИБИБИИИИИБ!!! ММММММММММ!!! Алармата…моята спирка… леко протягане… ииии въздишка!
/… обичам да сънувам този глас/
Трябва спешно да сменя ритъма…или работата…просто цялото ми Аз отказва да се събужда преди 11 ! Обичам да пътувам, но не толкова рано…не не..ще си навия телефона и ще поспя половин час докато дойде моята спирка! Не трябваше да чета тази книга до три сутринта…просто трябва да се науча да лягам рано и да ставам рано! Някак си трябва да се науча на нормалност….а, така ми се спи…
„ЛДйалдйцнпивейдвпокедок …………. извинете ……йдйюХХДхфдмфкффк извинете, това е последната спирка… пидИФуФУйуфгнгнфнйдй“
Ммммммммммм!!! Стигнах ли вече? /леко протягане/ ммммммм….. /сънена мисъл =>само половин час, а вече съм свежа…/ последната…КАКВО!!!!!!!!!! Последната…. СПИРКАААААА!!!!
Смях, но не буен…не и подигравателен, а по-скоро някак приятелски + отместена къдрица от средата на челото ми /ама точно по средата между двете ми накокорени очи/… как е възможно някой да отмества объркалата се къдрица…моята си къдрица при това!!! така все едно го е практикувал цял живот..не не! Два живота! После гръб в тениска носен на небрежна походна и помахване без дори да се обърне…
Дори не разбрах какво точно каза, но беше с онзи хрип в гласът…онзи особен хрип, обещаващ въздишки в погледа …
биб….Биб…БИб…БИИИБ!! БИБИБИБИБИИИИИБ!!! ММММММММММ!!! Алармата…моята спирка… леко протягане… ииии въздишка!
/… обичам да сънувам този глас/
Коментари
Публикуване на коментар